Новини
АИКБ: През 2023 г. Композитният индекс „Икономика на светло“ бележи лек спад
АИКБ проведе второто за годината заседание на Обществения съвет "Икономика на светло"
АИКБ: През 2022 г. българската икономика леко „изсветлява“ спрямо година по-рано
АИКБ връчи десетите юбилейни награди „Икономика на светло“
АИКБ отчете повишение на индекса „Икономика на светло“ за 2021 до предкризисни нива
АИКБ връчи деветите награди "Икономика на светло"
АИКБ обучи и консултира над 450 предприятия за ограничаване и превенция на недекларираната заетост
АИКБ обяви номинациите за деветото издание на наградите „Икономика на светло“
АИКБ връчи Осмите национални награди „Икономика на светло“
АИКБ представи Методика за превенция на недекларираната заетост
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ Общото събрание на АИКБ избра нови органи за управление
Приоритети в дейността на Асоциация на индустриалния капитал в България за 2021-2024г.
АИКБ пое от КРИБ ротационното председателство на АОБР за 2021 г.
АИКБ проведе второто за годината заседание на Обществения съвет "Икономика на светло"
Днес, 12.12.2024 г. се проведе второто за годината заседание на Обществения съвет "Икономика на светло". В рамките на заседанието бяха представени ключови изследвания и анализи, свързани с развитието на икономиката в условията на дигитална трансформация, зеления преход и променящите се форми на заетост. Специално внимание бе отделено на композитния индекс "Икономика на светло" и Под-индекса "Заетост на светло", които измерват прозрачността и формализацията на икономическите процеси в България. Заседанието бе открито от заместник-министъра на финансите г-н Мартин Дановски, който подчерта важността на инициативата "Икономика на светло" и ролята на всички заинтересовани страни за постигане на по-прозрачна и справедлива икономическа среда. Той посочи, че "В динамичните времена, в които живеем, нашата основна цел е да гарантираме стабилна и предвидима икономическа среда. Това е ключово за ограничаване на сивата икономика и нейните негативни проявления, които изискват все по-усъвършенствани системи за контрол и противодействие. Един от основните ни приоритети е борбата с нарушенията в областта на акцизите, валутния контрол и митническите процедури. Пример за това са резултатите от дейността на агенция „Митници“, която само за първите 11 месеца на тази година е задържала стоки и ценности на стойност над 700 милиона лева".
Заместник-председателят на АИКБ, г-н Никола Зикатанов поздрави членовете на Обществения съвет, като допълни, че „днешната среща не е просто един обичаен момент, а е важен етап от нашата съвестна работа за постигане на целите, които сме си поставили заедно. Тоест да имаме една по-модерна, по-ефективна, по-конкурентоспособна икономика“.
По време на заседанието бяха представени стойностите на Композитният индекс "Икономика на светло" и Под-индекса „Икономика на светло“ от проф. д-р Стефан Петранов, който обясни, че за пръв път от 2012 г. насам индексът отчита спад в условия, при които българската икономика не е формално в криза. Основните причини за това се свързват с по-слабия икономически растеж от едва 1,9% за 2023 г., понижените преки чуждестранни инвестиции и нестабилната политическа среда, която се отразява на ефективността на администрацията. "Динамиката на композитния индекс е огледало на икономическата реалност – когато има растеж и стабилност, икономиката изсветлява. При криза или политическа несигурност процесът се забавя", посочи Петранов.
Доц. д-р Милена Ангелова, ръководител на проекта BG05SFPR002-1.005-0004 „Комплексен подход за осигуряване на мотивирани квалифицирани човешки ресурси“ представи основните постижения за изминалата първа година от неговото реализиране, като посочи, че са идентифицирани 89 ключови професии и 145 длъжности към тях, които са важни за успешното протичане на дигиталния и зеления преход. Тя допълни още, че в хода на проекта са изведени 16 нови длъжности, които през седмицата са обсъдени и част от тях ще допълнят настоящия Национален класификатор на професиите и длъжностите, сред които са длъжностите „Специалист енергийни пазари“, „Експерт по КСО и устойчивост“, „Експерт по енергийна икономика и политика“, „Книжар“, „Енолог“ и др.
Доц. дсн Албена Накова представи обобщение на резултатите от мащабно проучване за въздействието на дигитализацията, зеления преход и атипичните форми на заетост върху изсветляването на икономиката. "Дигитализацията вече променя из основи организационните процеси в бизнеса, налагайки автоматизация и електронни плащания, които значително ограничават възможностите за недекларирана заетост", посочи доц. Накова. Примерите от сектори като електроника, транспорт и земеделие илюстрират как новите технологии променят изискванията за умения на заетите лица и увеличават отчетността и прозрачността в процесите. Зеленият преход обаче все още се възприема предпазливо от бизнеса. Анкетираните над 50 предприятия посочват, че въпреки че устойчивите практики се въвеждат в някои отрасли като текстил, машиностроене и туризъм, липсата на финансови ресурси за инвестиции затруднява този процес. В същото време зелените стандарти са разглеждани като фактор, който повишава привлекателността на определени професии и създава възможности за нови форми на заетост.
Заседанието на Обществения съвет "Икономика на светло" завърши със заключението, че процесът на изсветляване на българската икономика е необратим, но пътят към устойчивост изисква повече синхрон между институциите, бизнеса и гражданите. Дигитализацията и зелените политики се очертават като двигатели на промяната, но са необходими целенасочени инвестиции и регулации, за да се постигнат желаните резултати. Важно е държавата и социалните партньори да разработят ефективни политиките за подкрепа на двойния преход, както и на по-строги контролни мерки за новите форми на заетост.
Общественият съвет "Икономика на светло" ще продължи да следи развитието на дигитализацията, зеления преход и новите форми на заетост и ще представи актуални данни и през следващите години в рамките на изпълнявания от АИКБ проект BG05SFPR002-1.005-0004 „Комплексен подход за осигуряване на мотивирани квалифицирани човешки ресурси“, съфинансиран от ЕСФ + чрез Програма „Развитие на човешките ресурси 2021 -2027 г.“.