Новини

АИКБ проведе второто за годината заседание на Обществения съвет "Икономика на светло"

АИКБ: През 2022 г. българската икономика леко „изсветлява“ спрямо година по-рано

АИКБ връчи десетите юбилейни награди „Икономика на светло“

АИКБ отчете повишение на индекса „Икономика на светло“ за 2021 до предкризисни нива

Общественият съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост ще продължи борбата с недекларираната заетост

АИКБ връчи деветите награди "Икономика на светло"

АИКБ обучи и консултира над 450 предприятия за ограничаване и превенция на недекларираната заетост

АИКБ обяви номинациите за деветото издание на наградите „Икономика на светло“

Общественият съвет за ограничаване и превенция на недекларираната заетост подкрепи пакет от 19 предложения за институционализиране на мерки насочени към превенция и борба с недекларираната заетост

Общественият съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост ще обсъди предложения за институционализиране на мерки насочени към превенция и борба с недекларираната заетост

АИКБ отчете лек ръст на сивата икономика в България За първи път Асоциацията представи и нов под-индекс „Заетост на светло“

Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата предлага АИКБ ( Методика за превенция на недекларираната заетост ще помага на работодателите да не допускат сиви практики)

Общественият съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост ще обсъди пакет за законодателни промени насочени към борба с недекларираната заетост

АИКБ ще представи предложения за законодателни промени насочени към борба с недекларираната заетост и Методика за превенция на недекларираната заетост

АИКБ връчи Осмите национални награди „Икономика на светло“

АИКБ представи Методика за превенция на недекларираната заетост

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ Общото събрание на АИКБ избра нови органи за управление

Приоритети в дейността на Асоциация на индустриалния капитал в България за 2021-2024г.

АИКБ изпрати „коледно писмо“ до кабинета за подкрепа на компаниите с голям спад на приходите, причинен от COVID-19

АИКБ пое от КРИБ ротационното председателство на АОБР за 2021 г.

Приоритети в дейността на Асоциация на индустриалния капитал в България за 2021-2024г.

 Асоциацията на индустриалния капитал в България, като отчита актуалните за членовете на организацията въпроси и проблеми, ще работи за провеждането на приоритетните политики, описани по-долу.

 

  1. Макроикономическа политика.

 

1.1.                       Категорично недопускане на всякакви опити за преразглеждане на механизма на валутен борд – както по отношение ниво на обменен курс, така и като времеви ограничения, смекчаване на условия и т.н.

Периодично, в моменти на политическа и парламентарна криза, използвайки общественото недоволство, се надигат гласове срещу механизма на валутен борд с благовидното обяснение, че чрез контролиран инфлационен процес може да бъде подпомогнат икономическият растеж в България. Такава теза е дълбоко погрешна и категорично вредна за обществото ни – АИКБ последователно и системно ще оказва категорична подкрепа на съществуващия паричен модел у нас, включително до успешното присъединяване на Република България към Еврозоната по текущия валутен курс.

Приемането на България в ОИСР да бъде национален приоритет.

 

1.2.                       Финансова стабилност и предвидимост чрез придържане към разумна финансова дисциплина и изпълнение на закона за Държавния бюджет:

·      АИКБ подкрепя мерки за финансова дисциплина, балансиран бюджет и данъчна стабилност при ниски равнища на данъчните ставки – това са основните фактори за цялостна финансова стабилност, за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж. Предвидимостта и стабилността на данъчната политика в страната са от изключителна важност за изграждане и поддържане на обществено доверие и сигурност;

·      АИКБ неизменно остава на позицията, че поддържане на дела на средствата, преразпределяни от държавния бюджет под 40 % е най-важният стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има основен антикорупционен ефект;

·      АИКБ ще подкрепя запазването на пропорционални преки данъци от 10 %, както и запазване на размерите на осигурителните вноски за общественоосигурителните фондове и запазване на размера на здравноосигурителните вноски;

·      Равностоен диалог в данъчния процес с възможност за арбитраж и споразумение;

·      Прекратяване на порочната практика за повторно събиране на ДДС от изрядни търговци по линия на „солидарната отговорност“ вместо от търговците-нарушители, които го дължат;

·      Прозрачност и ефективност в изразходването на финансовите средства чрез паритетно представителство на държавата и на социалните партньори в органите за управление и контрол на съответните публични фондове.

 

1.3.                       Ефективен контрол над публичните разходи, както и над дружества с монополно положение на пазара, произтичащо от държавна регулация:

·      АИКБ последователно защитава тезата, че само ефективен обществен контрол над публичните разходи е в състояние да преустанови утвърдени корупционни практики, които водят кумулативно до съществено изземване и преразпределяне по несправедлив начин на доходи;

·      АИКБ подкрепя усилията за засилване и развиване на прилагането на програмното бюджетиране. Добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранция за ефективност на бюджетните разходи;

·      Като организация с членове – водещите публични компании в България, както и като член на европейския социален партньор, представляващ работодателите, предоставящи услуги от общ интерес - SGI Europe, АИКБ винаги категорично е настоявала дружествата с монополно положение да бъдат задължени да разкриват информация по реда на ЗППЦК и приветства приетите законови промени, които гарантират това. Отстоява позицията, че принципите на Националния кодекс за корпоративно управление следва да имат задължителен характер за тези дружества – това води до  публичност, проследимост на ценообразуването, прозрачност в разходите на тези дружества, а гражданското общество има лесен достъп до информация, към която оправдано проявява чувствителност. Тази мярка има и дългосрочен стабилизиращ ефект по цялата верига на ценообразуване на услугите и продуктите, които тези дружества предоставят.

 

  1. Индустриална политика.

Основните насоки при реализирането на индустриалната политика на АИКБ са подчинени на стремеж към формирането на бизнес среда, по-добра от тази на другите европейски държави, с цел създаване на условия за ускорен икономически растеж и включват:

 

2.1.                       Активен диалог и съвместна работа със сродните работодателски организации и социалните партньори, с държавни и обществени институции при разработването на позиции, свързани с приоритетите в развитието на българската индустрия:

  • Разработване на позиции по текущи икономически мерки с оглед обезпечаване изпълнението на стратегическите приоритети;
  • Активизиране и обогатяване дейността на създадените към министъра на икономиката Национален икономически съвет, с оглед реализирането на политики и мерки за насърчаване развитието на производството;
  • Изготвяне на съвместни позиции по процедури и реализация на проекти, финансирани с европейски средства, включително Националното споразумение за партньорство и оперативните и национални програми към него, както и Националния план за възстановяване и устойчивост;
  • Разработване на планове за действие на отраслово ниво;
  • Активен и конструктивен диалог в рамките на НСТС и органите, изградени на тристранен принцип;
  • Активна позиция и работа в Икономическия и социален съвет на Република България;
  • Насърчаване разширяването на партньорството между представителните на национално равнище организации на работодателите и правителството чрез подписване на двустранни споразумения по въпросите на бизнес средата и икономическото развитие;
  • Активно участие на БРО – членове на АИКБ в отрасловите съвети към министерства, агенции и други държавни ведомства.

 

2.2.                       Усъвършенстване на нормативната рамка за свободно развитие на бизнеса и насърчаване на стартирането и извършването на бизнес дейности:

  • Изготвяне на позиции с оглед постигането на ефективна държавна администрация;
  • Максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от изпълнителната власт;
  • Повишаване прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки (включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации, разширяване кръга на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки), разкъсване на връзката между възложителя и органа, извършващ класирането;
  • Провеждане на консултации с всички заинтересовани страни при изготвяне на нормативни актове и въвеждане на задължителна предварителна оценка на въздействието им, включително върху бизнес средата;
  • Изграждане на интегрирани регистри с цел освобождаване на физическите и юридически лица от задължението да доказват пред администрацията данни от тези системи;
  • Мониторинг на съответствието между таксите по административно регулиране и административните разходи по упражняването им;
  • Прилагане на принципа на мълчаливото съгласие по презумпция - принципът на мълчаливото съгласие да се въведе в нормативната уредба като правило за всички случаи, в които изрично не е записано друго;
  • Регулаторните режими да следват минимално изискуемите по европейското законодателство и да няма усложняване на регулациите от българската държава с норми и документи, които не се изискват от европейското законодателство.

 

2.3.                      Електронно правителство - ускоряване на дейностите за въвеждане на електронно управление, за да може държавата да комуникира с бизнеса и гражданите прозрачно, по-ефективно, подобрявайки бизнес средата и намалявайки нивото на корупция.

 

2.4.                       Ефективно инвестиране на средства от европейските фондове за развитие на българската икономика:

  • Участие в мониторинга по изпълнението на стратегическите документи за програмен период 2014 – 2020 г. на финансиране със средства от европейските фондове, както и иницииране на изготвянето на пълен анализ на постигнатото изпълнение, установените проблеми, пропуски и набелязаните мерки за подобрение на процедурните реализации в следващия планов период;
  • Участие в разработването и изпълнението на програми и механизми по инструментите на Next Generation EU, Механизма за възстановяване и устойчивост, Споразумението за партньорство и оперативните програми по Кохезионна политика - 2021-2027, Механизма за справедлив преход, REACT-EU, както и останалите мерки и политики на Европейския съюз в т.ч. по миграцията, управлението на границите и сигурността, както и общата селскостопанска политика;
  • Разработване на становища и провеждане на активни политики в следните области:

o  Развитие на предприемачеството, основано на научните изследвания, растежа и иновациите – приоритетна подкрепа за мерки, насочени към разработване и внедряване на продуктови и производствени иновации;

o  Повишаване конкурентоспособността на българските предприятия чрез директни мерки за развитие на управленски капацитет, технологична модернизация, продуктова диверсификация;

o  Повишаване на общата ресурсна ефективност на предприятията, в т.ч. енергийна ефективност, оптимизация на човешки ресурси, максимално оползотворяване на материални ресурси и възможностите за рециклиране, приоритизиране на развитие на зелена икономика, в т.ч. внедряване на нови технологични решения;

o  Поощряване на възможностите за коопериране между предприятията, в т.ч. подкрепа на проекти за развитие на клъстерни структури, отраслово интегрирани технологични зони, ресурсно-обособими производствени хъбове, логистични центрове и др.;

  • Активно участие в разработването, реализацията и мониторинга по изпълнение на политики и проекти в областта на нисковъглеродната икономика, кръговата икономика и заявения преход към водородна икономика във всички направления – индустрия, енергетика, транспорт, селско стопанство и други;
  • Активно участие при структурирането на работата на Държавната агенция за научни изследвания и иновации и активно сътрудничество при осъществяването на функциите й;
  • Приоритизиране на секторни политики с цел фокусиране на финансов ресурс по стратегически отрасли с откроими конкурентни предимства, висока добавена стойност и експортен потенциал;
  • Подпомагане на предприемачеството и утвърждаване на индустриална инфраструктура за устойчиво развитие на МСП;
  • Поощряване и енергична подкрепа на предприемачи, инвестиращи в модернизация и/или изграждане на производствени мощности и технологични процеси, водещи до трайно подобряване на технологичните възможности за ефективно производство чрез данъчни стимули, преки или непреки финансови субсидии, посочване на добри примери, популяризиране на установени практики, работни визити на място в предприятията и сътрудничество с медии (включително в рамките на кампанията „Да извадим успеха от анонимност“), институционална подкрепа и демонстриране на чувство за национален интерес при държавнически посещения в чужбина, респективно прием на чужди делегации;
  • Разработване на адекватни финансови инструменти за растеж на предприятията и съдействие за осигуряване на допълнителен ресурс към съществуващи и нови инструменти – както като грантови възможности, така и с възмезден характер;
  • Разработване на мерки за подпомагане на предприемачеството чрез обмен с международни партньорски организации по линия на участие в европейски проекти;
  • Участие в разработването на квалификационни критерии при проекти, финансирани по оперативните програми.

 

2.5.                       Подобряване на условията за конкурентоспособност:

  • Гарантиране на необратимост на реформаторските процеси в енергетиката – пълна либерализация, преодоляване на дефицити и дисбаланси в сектора, изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, пълноценна търговска и мрежова свързаност с общия европейски електроенергиен пазар и намаляване на енергийната зависимост;
  • Ограничаване на разграбването и безстопанствеността в българската енергетика и намаляване цената на електроенергията за промишлеността, в т.ч. намирането на решение на проблемите, които създават дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия;
  • Разработване на становища, съгласуване на законодателни и нормативни инициативи, както и активно налагане на позиции при реализацията на ценообразуването в сектор „Електроенергетика”:

o  Контрол при административно определените ценови компоненти, в частност при определянето на компонента „задължения към обществото”, в т.ч. мониторинг на функционирането на фонда за сигурност на електроенергийната система;

o  Контрол над търговските практики на производители на електроенергия, търговци и оператори на разпределителни системи с оглед гарантиране на открити, справедливи пазарни механизми – през платформите на „Българска независима енергийна борса” ЕАД;

  • Институционално и организационно укрепване и развитие на създадения Национален център „Икономика на светло“;
  • Поощряване на мерки за бързо реализиране на административни и наказателни санкции при нарушения за ограничаване на сивия сектор в икономиката и при корупция;
  • Ефективно регулиране на монополните дейности и ефективно прилагане на законовата разпоредба монополните дружества, доставчиците на обществени услуги и държавните предприятия да разкриват информация като публични компании, включително посредством укрепване на регулатора КФН;
  • Подпомагане на националните политически ресурси за противопоставяне срещу въвеждане на такива общи европейски политики, включително и данъчна хармонизация в рамките на Европейския съюз и въвеждането на квоти в бордовете на компаниите за жени и/или представители на малцинствени групи, които лишават икономиката на страната от конкурентни предимства;
  • Изграждане и утвърждаване на ясни правила и условия за реализация на публично - частното партньорство с оглед разширяването на участието на бизнеса във финансирането и изграждането на обекти на публичната държавна и общинска собственост чрез концесии и други форми на съвместна дейност;
  • Участие в разработването на мерки за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост, включително чрез повишаването на ефективността на съдебната система и на процедурите по несъстоятелност;
  • Насочване на национални и международни фондове за финансиране, подпомагащи малките и средни предприятия в сфери, съгласувани със социалните партньори.

 

2.6.                       Насърчаване на експорта на български стоки и услуги:

  • Икономизиране на външната политика, т.е. съобразяване и подчиненост на националния икономически интерес;
  • Службите по търговско-икономическите въпроси към съответните задгранични мисии да са изцяло на разположение на българския бизнес, с годишни планове за дейността, атестирани от работодателските организации;
  • Разработване и системно изпълнение на програма за информираност на бизнеса за възможностите за успешна реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;
  • Насочване на фондове за целево финансиране на малките и средни предприятия в инициативите им за реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;
  • Насърчаване прилагането на схеми за гарантиране кредитите на експортно-ориентирани предприятия и експортното застраховане.

 

2.7.                       Насърчаване на съвместното проектно участие на български дружества с партньори от страните членки на ЕС

АИКБ отчита значимостта на развитието на модела на Важни Проекти от Общоевропейски Интерес (ВПОИ) – още IPCEI – тези проекти представляват много важен принос за икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността на промишлеността и икономиката на ЕС с оглед на техните положителни вторични последици за вътрешния пазар и европейското общество. Моделът ВПОИ дава възможност за обединяване на знания, експертен опит, финансови ресурси и икономически субекти от целия ЕС, така че да се преодолеят значима пазарна неефективност или съществени системни слабости и обществени предизвикателства, към които не би могло да се подходи по друг начин. Те са предназначени да обединяват публичния и частния сектор за предприемането на широкомащабни проекти, които носят значителни ползи за ЕС и неговите граждани. Отчитайки гореизложеното, АИКБ ще работи по разработване на стратегическите документи, проектните концепции и критерии за изпълнение по следните направления:

  • Главни базови технологии – Батерии, Водород и водородни технологии;
  • Енергийна стратегия за Европа;
  • Политики в областта на климата и енергетиката;
  • Енергийна сигурност;
  • Електроника, трансевропейски транспортни и енергийни мрежи, в т.ч. водещите инициативи като Съюз за иновации, Програма в областта на цифровите технологии за Европа, Европа за ефективно използване на ресурсите и Индустриална политика за ерата на глобализацията;
  • Цифровизация на индустрията и бизнеса.

 

  1. Политика за развитие на капиталовите пазари

·         Програма „Капиталов референдум” – при разработване на инвестиционни проекти със значим обществен интерес, включително участие в международни дружества, изграждане на енергийни, индустриални мощности, както и инфраструктурни проекти, финансирането да става и чрез набиране на ресурс на организиран капиталов пазар (напр. „Българска фондова борса - София” АД) посредством емисии на дялови и/или дългови книжа при ограничения за размера на директното държавно финансиране, съобразени с публичния ефект. Така по най-добър и пазарно мотивиран начин ще се отговори еднозначно на евентуални съмнения относно ефективност и целесъобразност на конкретни управленски (в т.ч. политически) решения;

·         Осъществяване на приватизационни сделки преимуществено през фондовата борса, в т.ч. миноритарни дялове от държавни дружества като: ДП „Български спортен тотализатор“, „АДИС“ ЕООД, Български енергиен холдинг (БЕХ), АЕЦ „Козлодуй“, НЕК, Булгаргаз, Булгартрансгаз, Електроенергиен системен оператор, ТЕЦ „Марица Изток 2“, „Пристанище Варна“ ЕАД;

·         Подпомагане работата на Националната комисия за корпоративно управление като постоянно действащ независим орган, създаден на принципа на публично-частното партньорство за осъществяване на консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на корпоративното управление;

·         Популяризиране на изработения с активното участие на АИКБ Кодекс за корпоративно управление:

o   Действия за подкрепа на приемането и прилагането на Кодекса от членовете на АИКБ и всички публични компании;

o   Развитие на механизми за насърчаване на обмена на добри практики в рамките на Асоциацията;

o   Разработване и представяне на насоки за най-добри практики в специфични области на корпоративното управление

  • Утвърждаване на механизми за мониторинг върху прилагането на Кодекса;
  • Разработване на препоръки към регулаторните органи за подобряване на корпоративното управление;
  • Утвърждаване на система на поощрение на добрите практики и доброволното изпълнение, която да допълни съществуващия чисто санкциониращ механизъм;
  • Активно участие в усъвършенстването на законодателството в областта на капиталовите пазари, както и в предварителната задължителна оценка на въздействието на приеманите нормативни актове;
  • Активно участие при разработването на въпроси, свързани с регулацията и интеграцията на европейските капиталови пазари, при гарантиране на защитата на интересите на българските публични компании;
  • Преразглеждане в посока намаляване на размера на такси и комисиони, събирани от КФН, „БФБ – София“ АД и „Централен депозитар“ АД;
  • Облекчено отписване от регистъра на КФН при определени условия/критерии на компании, снети от търговия на БФБ;
  • Професионално управление на публични активи (публични фондове, дружества, имоти);
  • Преразглеждане на ограниченията за инвестиране на средствата на пенсионните фондове, включително и Сребърния фонд, въвеждане на мултифондове при ДЗПО и въвеждане на минимални лимити за инвестиции в акции, облигации или дялове, издадени от български дружества, търгувани на „БФБ – София“ АД.

 

  1. Политика по насърчаване и подпомагане на инвестициите, научноизследователската и развойна дейност
  • Поставяне на научноизследователската и развойната дейност като основен приоритет пред България чрез:

o  Насърчаване на приложните научни изследвания;

o  Подкрепа за стимулиране на НИРД и иновациите в предприятията;

o  Инвестиции в иновационната и развойната инфраструктура.

  • Стимулиране на инвестиционния процес чрез система от данъчни и структурни мерки;
  • Активно участие в работата на национални иновационни инициативи, в т.ч. Национален съвет по иновации, консултативни работни групи и др.;
  • Инвестициите в хидромелиорации, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост, да се извършват след подбор на конкурентни проекти, основани на капиталови инвестиции в конкретен обект - собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, план за управление на обектите и дейностите, свързани с експлоатацията и поддръжката, и при ясни правила за публичен контрол на разходваните средства;
  • Участие в работата на основната научна организация в България – БАН, вкл. в Консултативните съвети и в частност – отделните институти и лаборатории;
  • Подкрепа за научноизследователски проекти с приложна насоченост в приоритетните области и насърчаване на интеграцията на научните изследвания и производството;
  • Подкрепа за стартирането на иновационни предприятия чрез активни политики за насърчаване развитието на рисковото инвестиране в страната. За целта да се използват както финансовите инструменти, предвидени в новите оперативни програми, така и създаването на национални финансови схеми за съфинансиране на публично-частни фондове за рисково инвестиране и подкрепа на частни венчърни фондове;
  • Изграждане на качествена научна инфраструктура с цел успешно усвояване на планираните внушителни средства, вкл. чрез преразглеждане на статута и функционирането на Фонда за научни изследвания;
  • Дейността на Националния иновационен фонд да бъде изцяло подчинена на изисквания към приложността на финансираните разработки;
  • Съдействие на членовете на АИКБ в разработването на проекти, финансирани по направление „Иновации и иновационни системи“.

 

  1. Политика по човешките ресурси

5.1.                       Образование и квалификация:

  • Повишаване на квалификацията на вече съществуващия персонал, както и на новоприетите работници и служители;
  • Насочване на публичен ресурс за ПОО към предприятията, вместо към ЦПО, несвързани с работодателски организации, предприятия и училища;
  • Мониторинг на механизма за съгласуване на план-приема и предметните области на образование за системата на висшето образование:

o  Приоритетно развитие на обучението по професии, необходими за развитие на производството и внедряването на иновации, и особено на технически специалности в системите на средно и висше образование – статут на защитени специалности в професионалните училища, но и на ниво технически университети – например държавна поръчка и държавни стипендии в инженерни области и съгласуван с работодателите план-прием;

o  Отстояване на позиция за намаляване броя на приеманите за обучение студенти по професии и специалности, за които има ограничено търсене на пазара на труда и приоритетно насърчаване на приема по професии, необходими на фирмите;

o  Насърчаване и разширяване на връзката между браншови камари, сдружения и фирми с висши технически училища за пилотно въвеждане на дуално обучение на бакалаври по най-важните за предприятията специалности;

o  Структуриране на надеждни гаранции за ангажимент за постъпване за определен период на работа в българската икономика на ученици и студенти, които завършват образованието си с финансиране от държавния бюджет (например – за период от 5 години);

·         Активно развиване на модела за партньорство „професионална гимназия-предприятие” съгласно утвърдени практики от Германия, Австрия, Швейцария, включително оценка на реализираните пилотни проекти и разширяване на успешните практики;

·         Актуализация на учебните програми с активно участие на представители на утвърдени предприятия, водещи в своята област, вкл. консултиране на преподаватели, въвеждане на позицията „ментор” или „наставник” от работещите в реалния сектор, привличане на представители на предприятия в процеса на обучение – както в професионалните училища, така и във висшите технически университети;

·         Разработване на програми по аналогия на съществуващата схема „Ново начало – от образование към заетост” на АЗ и ЕСФ, като може да се разшири обхватът на финансиращи партньори – съществува интерес от страна на бизнеса и самостоятелно да финансира такива инициативи;

·         Индивидуални стимули за изграждане на STEM знания и умения по аналогия с добри практики от миналото по примера на ТНТМ;

  • Оценяване и финансиране на учебните заведения според реализацията на подготвените от тях кадри на пазара на труда;
  • Осигуряване на квалифицирани кадри в тясно съответствие с потребностите на бизнеса;
  • Поощряване на интердисциплинарното образование;
  • Ангажиране на кметовете на общини, ръководителите на основните фирми, даващи облика на индустрията в общините, директорите на средните училища, на бюрата по труда и регионалните инспекторати по образование за привеждане на приема по професии и специалности в съответствие с потребностите на пазара на труда, в т.ч.:

o  ограничаване на държавния план-прием на ученици по специалности, за които няма търсене на пазара на труда;

o  оптимизиране на мрежата от професионални гимназии в общините;

o  изготвяне на предложения за най-важните за развитието на бизнеса в общините професии, които да бъдат включвани в списък на защитените професии;

  • Насърчаване на реализацията на кадрите в страната за професиите, които изпитват недостиг на специалисти, както и повишаване на имиграцията на чуждестранни кадри, особено от държави и територии с български малцинства, чрез опростяване на механизмите за издаване на „синя карта“ и други добри европейски практики.

 

5.2.                       Заетост, доходи, осигуряване и трудово законодателство:

  • Постигане на максимална гъвкавост по отношение работно време, осигурителен стаж, отпуски;
  • Активно и ангажирано участие в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество по отношение на внесени за обсъждане трудовоправни актове;
  • Реформа на системата на службите по трудова медицина в страната;
  • Реформиране на медицинската и трудовата експертиза;
  • Пълноценна здравна реформа – с посочени източници на финансиране, програмни бюджети, крайни и междинни цели, срокове и отговорности;
  • Ефективен пазар и конкуренция вместо замразяване на цени на лекарства или субсидиране на цени;

·         Работа за постигане на оптимален баланс между равнищата на минималното възнаграждение за труд и на социалните помощи;

·         Политиката в областта на доходите, основана на трипартитно договорени цели, параметри и механизми, следва да е пряко отражение на икономическите резултати и повишената номинална производителност на труда върху заплащането, чрез ежегодно договаряне между работодател и синдикати:

o  Премахването на МОД. Изследванията на АИКБ показват недвусмислено, че минималните осигурителни доходи/прагове (МОД) вече са изиграли ролята си и практиката около тях отразява предимно негативно на икономиката и политиката по заетостта;

o  Премахване на административното определяне на МРЗ и въвеждане на пряко договаряне на МРЗ по браншове или икономически дейности между синдикати и работодатели, отчитайки и регионални специфики. Механизъм за обективно, а не административно определяне на минималната работна заплата;

o  Премахване на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. „класове“);

·         Проучване на подходи, принципи и нови форми на въздействие за определяне на трудовите възнаграждения, успешно прилагани в други страни;

  • Стимулиране на доброволното договаряне на браншово ниво на мерки за ограничаване или преодоляване на нелоялната конкуренция;
  • Фокусиране на социалното подпомагане върху наистина социално слабите – това са хора едновременно с ниски доходи и безимотни – това отговаря както на принципа за справедливост, така и на концепцията за ефективно управление на оскъден финансов ресурс – мисли първо за малките и слабите;
  • По-ефективно разходване на социалните фондове чрез ограничаване на ранното пенсиониране, преразглеждане на категоризацията и обхвата на категорийни стимули в държавната сфера, в частност – военни, служители към МВР и други специализирани силови ведомства и категорично прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии и болнични;
  • Прекратяване на резките и несъгласувани действия при провеждане на пенсионната реформа и продължаването й в дух на консенсус със социалните партньори за осигуряване на реално действаща и ефективна тристълбова пенсионна система.

 

5.3.                       Насърчаване на инвестиционната имиграция и улесняване на достъпа до българския пазар на труда на чуждестранни кадри.

5.4.                       Политика в областта на културата. Насърчаване на развитието на културата посредством целеви инвестиции и подкрепа, развитие на детския потенциал и творчество, интегриране на образованието и културата, насърчаване на книгоиздаването и книгоразпространението.

 

  1. Международна политика

6.1.                       Работа в рамките на членството в МОТ/МОР.

 

6.2.                       Работа в рамките на участие в организации в ЕС:

·      Активна работа за изготвяне на становища на ЕИСК по въпроси, приоритетни за АИКБ;

·      Запазване на позициите и по-активно представителство в органите на SGI Europe;

·      Aктивно сътрудничество със SMEUnited посредством „Произведено в България“.

 

6.3.                       Работа в рамките на участие в МКСОР и МКПП:

·      Разширяване и укрепване на членския състав на МКСОР и МКПП;

·      Работа за развитие на двустранните бизнес контакти между членове на АИКБ и членове на организациите от МКСОР и МКПП.

 

6.4.                       Задълбочаване на сътрудничеството с UNIDO.

·       Споделяне на добри практики в сферата на насърчаване на корпоративната социална отговорност;

·       Участие на членове на АИКБ в национални, регионални и глобални проекти на UNIDО;

·       Изготвяне на становища при формулиране на общи цели за устойчиво развитие в интерес на членовете на АИКБ.

               

6.5.                       Привличане за членство, разширяване на сътрудничеството и активно взаимодействие с билатерални камари за развитие на бизнес отношенията и обмяна на опит със съответните страни.